MimS Stories

Глава 4



Тръгнаха да слизат от стръмната скала като Питър подаде ръка на Мони, за да може по-лесно да слезе без да се прибие.
-Благодаря ти!-Мони се усмихна на Питър и пое протегнатата му ръка.
Двамата започнаха да слизат и когато стигнаха подножието на планината навлязоха в селото. Всички гледаха новопристигналата. Мони чу какво си шушукаха хората и разбра защо я сочат.
-За какво говорят тези хора? Какви са тези пророчества, какви са тези избранници?
-Ами според древно предсказание, още от времето на първите шамани се говори за мистериозно момиче дошло от нищото със своите приятели, което ще спаси света от надигащото се зло.
-И те мислят, че това момиче съм аз?
-Ами всъщност, да.
-Е, добре, но аз съм сама. С мен няма никой друг.
тогава Моника се сети, че в началото не беше сама. Ева и Стефан бяха с нея преди онзи да ги нападне. Но кой беше той и какво искаше от тях... Никой не знаеше или пък може шаманите да знаят.
-Питър ако попитам шаманите да ли знаят нещо за едни мои приятели, ще могат ли да отговорят?
-Ами не съм на 100% сигурен, но може и да могат.
Докато вървяха към храма на шаманите и двамата мълчаха и доли не се поглеждаха. Когато стигнаха там Моника усети аромата на восък примесен с билки от които най се открояваха тамяна и лайката. Навън беше доста горещо, но вътре направо може да се свариш. Беше горещо и задушно.
-Тук не се ли проветрява?
-Не, а сега мълчи.
Питър и Моника отвориха една врата, а вътре бяха насядали на земята в кръг двама души-мъж и жена. Питър се поклони ниско и Мони го последва като бяха долепили ръцете си една до друга и бяха прибрани до гърдите. Щом шаманите им дадоха знак да пристъпят на пред Питър и Мони колиничиха на земята срещу двамата възрастни.
-Дошли ще за отговори на въпросите ви, нали така?
-Да, мъдра Тао.-Побърза да отговори Питър.
-Искам да попитам дали имам някаква дарба и каква е тя?
-Няма нужда да питаш мила Ааони. Ние вече знаем въпросите ти и следователно отговорите ни са готови. Мила Ааони ти си една изключителна личност с много дарби. Ти си избраната, ти и твоите приятели ще ни поведете към победата над злото, но сама трябва да откриеш пътят и силите си с които да победиш това зло, което се заражда. А като заговорихме за приятелите ти..Те са добре и скоро ще са тук. Някои от хората в Нерниания бяха така добри и да отидат в горният свят и да потърсят твоите приятели.
-Благодаря ви мъдра Тао.-Моника и Питър отново се поклониха целунаха ръка на старата жена и излязоха навън.
-Най-накрая въздух.-Моника разпери ръце.
-Вече става късно. Ела да ти покажа твоята къща.
-Моя собствена къща. Наистина ли Питър?
-Да, но скоро ще я делиш с приятелите ти, разбира се веднага щом пристигнат.
Питър хвана Мони за ръка и я поведе към къщата предназначена за нея.
Къщата не беше нищо особенно. Дървена постройка, но достатъчно здрава при евентуални гръмотевици, вятър и наводнения. Но за дървена къща беше много хубава. Вътре имаше хол, кухня, три спални и баня.
-Надявам се да се чувсдтваш добре и приятна вечер.
Питър тръгна да излиза, когато Мони му извика:
-Чакай Питър.-Питър се обърна, за да види защо го вика.-Благодаря ти. Ти си добър приятел.
-За нищо.-След това излезе, а Мони отиде да се изкъпе а след това легна на леглото в стаята която си избра за своя. Не след дълго се унесе в дълбок и спокоен сън.