MimS Stories

Глава 2


Тримата навлязоха в гората и колкото по-навътре влизаха толкова по-тъмно и страшно ставаше. Моника започна да се оглежда и да трепери.
-М, приятели. Не трябва ли да се връщаме вече. Много се отдалечихме от града.
-Мони, успокой се! И без това не знаем дали онзи е още там. Ами ако е тръгнал по нас.-каза Стефан,, като се приближи до Мони и я гушна-Всичко ще е наред.
В този момент зад тях се чуха стъпки и тримата едновремено погледнаха в посоката на звука. Видяха как мъглата се приближава към тях и сянката се движеше из мъглата като малко по-малко ги приближаваше. Изведнъж без да кажат нещо или да направят побягнаха, който на където види.
Мони тичаше ли тичаше и не се обръщаше докато не стигна до една пещера.
В пещерата беше влажно и много тъмно. Под краката и се чуваше леко пукане, сякаш стъпваше върху кости. Извади телефона си, за да се обади на останалите, но в пещерата нямаше обхват. Прибра го и продължи да навлиза в пещерата, като опипваше стените, за да не падне. Колкото по навътре влизаше ставаше по-студено, а тя беше облечена съвсем леко,с ризка с къс ръкав и къси панталонки.
Когато стигна края на пещерата съзря светлина, която я заслепяваше, но щом очите и свикнаха със силната светлина пред нея се откри красива гледка. Навсякъде беше пълно с растителност, животни и насекоми. Огледа се и видя, че се намира на ръба на скала приличаща на огромна тераса. Тръгна да слиза, но пътя беше толкова стръмен и неравен, че Мони се подхлъзна и падна в пропъста отдолу.

След 3 дена

-Няма ли да се събужда вече. Вярно, че падна от планината, но ние я излекувахме и...
-Замълчи Кала, тя се пробужда.
-Добре майко!
Мони се надигна от постелите, все още не осъзнаваща какво става и къде се намира.
-Добро утро, принцесо!
Моника се стресна и бързо скочи готова за атака.
-Не се бой, ние няма да ти направим нищо лошо.
-Кои сте вие и къде се намирам?
-Ти падна от скалата и ние те спасихме. Сега щяха зверовете да закусват с останките ти, ако не бяхме ние.
-Благодаря ви, но къде се намирам?!
-Ти си в горите на кралство Нерниания, а ние сме народа на Нерниания, наричаме се нернианци.
*Нернианците на външен вид приличаха на обикновенни хора, но имат много скрити способности, които използват в битка. Те са преродени същества.
-Аха, ами добре. Ще е проблем ли ако искам да си тръгна?
-Ами все още не си се възтановила от промяната.
-Промяна?
-Ти вече си една от нас. Ти си преродена Моника Бенсън.